Игри

Информация за страница Добрич

Добрич е град в Североизточна България, разположен насред южната част на географския район Добруджа. По брой на население градът е девети по големина в страната, а освен това  е административен и стопански център на едноименните община и област. Градът е разположен в Дунавската равнина върху Добруджанското плато. Разположен е по двата бряга на малката Добричка река на надморска височина от 220 м. От морската столица Варна отстои на 50 км в северозападна посока, на 92 км югоизточно от Силистра и на 34 км южно от Балчик. Известен е с градския парк Свети Георги, който е един от най-големите такива в страната и на места разполага с напълно девствена природа. Най-разпространени за района са черноземните почви – те се отличават с голямо естествено плодородие и със своята голяма разновидност. Срещат се излужени и само на петна – деградирали черноземи, както и лесивирани  и глинести черноземи и повърхностно преовлажняващи се черноземи. Първите свидетелства за историята на град Добрич са открити археологически останки, датиращи от времето на античността и ранното средновековие. Открит е също и старобългарски некропол с езически гробове в центъра на града. Опустошителните нашествия на печенегите от първата третина на 11-ти век  обезлюдяват вътрешността на Добруджа и така животът през целия период на Второто българско царство в селищата замира. Селище възниква отново през 16-ти век. Хаджиоглу е негов основател – той е турски пътуващ търговец, чието име градът носи до 1882 г. В периода през 17 – 19-ти век градът се развива като занаятчийски, търговски и земеделски център и се прочува с производство.

                Между тях са изделията на тъкачеството, абаджийството и бакърджийството, а също и със своите кожено – ловджийски принадлежности и селскостопански продукти – жито, ленено семе, сурови овчи кожи, вълна, кашкавал и сирене. До началото на 19-ти век броят на населението достига до 12 000 жители. Голяма част от него са пришълци, дошли от източните части на страната след войните между Русия и Турция. След края на Кримската война пък в града се заселват много хора от Котленския край. През 1851 г. се организира прочутият Добрички панаир, който приема стоките на едрите търговци от редица градове като Варна, Русе и Шумен. Оформя се и културният облик на Добрич с развитието на църковното и просветно дело, въвежда се също и девическо образование. Първата българска църква в града Свети Георги е построена през 1843 г., а на следващата към нея е открито българско килийно училище. От 1869 г. започва постепенното благоустрояване. Това включва изграждането на градски парк и телеграфна връзка с Варна, създава се пощенска станция и започва да работи построената през 1866 г. градска болница. Добрич е освободен окончателно от турско робство на 27 януари 1878 г. от части на Долно дунавския руски отряд под командването на генерал Аполон Цимерман. През 1882 г. по настояване на местните граждани той е преименуван на името на българския владетел Добротица, който през 14-ти век управлява Добруджанското деспотство. При избухването на Балканската война през 1912 г. 12 жители от града се включват като доброволци в редиците на Македоно – одринското опълчение, което има огромен принос в борбата на българите срещу поробителите.

 

Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker